Една секунда,преди да се родя

Изгубих най-голямата си битка

Аз бях награбил господ за реверите

В лицето му крещях и пръсках слюнка

Наричах го с думи, от които в гърлото ми

Пламваха пожари,обезумял го блъсках в стената

В очите ми сълзи и кръв се смесваха

Аз крещях,заплашвах,убехдавах

Накрая даже молех като пъзльо

И исках едно единствено,едно единствено

Но той не ми го даде

Докато удрях той не се и дърпаше

А само ми се смееше с глас.

Когато му омръзна той стисна юмруците ми с длан

И заби глава в челото ми и ми каза :

“Млъкни,върви,оправяй се самичак!”

И ето ме дойдох изпратен тук отново

Един единсвен или един от многото

Да проверя ,кое се харчи повече

И да сравня силата на словото с тази на оловото

А исках щом тъй и тъй ще трябва да се раждам

Да се родя ,не човек , а кмък

Не ,защото ме е страх от хората, не само

Не ме страх от тях каквито са кръв,плът,кости,мускули и зъби

Не ме е страх,не ме е страх от туй ,което те усещат

Тъга и самота,любов и радост,предателство,приятелство,измами

Не исках повече това , но го получих и за добавка

Сърце ми даде Богът,твой приятел

Пълни си го ми каза с чувства разни

А ако щеш дръж си го и празно

Каквото и да направиш все ще е грешка

Ще ти е гадно, а на мен забавно

Здраво копеле,наздраве нали,пък ти

все някак си там ще се оправиш

И ето ме,дойдох изпртен,тук отново

Един единсвен или един от многото

Да проверя кое се харчи повече

И да сравня силата на словото с тази на оловото

Повярва ли в това което ти говоря

Повярва ми нали ?

Млъкни, недей да спориш

Сълзата ти в окото ти показва че ми вярваш

Краката ти в леглото ми ,показват че ми вярваш

Обичаш ли да слушаш истирии в които все аз съм най-добрия

Все аз съм победител,обичаш ли да идвам изстрадал и измъчен

А ти да ме обичаш,за да не ми е мъчно

Обичаш ли да виждаш как в дълбокото се давя

Когато поемам въздух,когато насила ме спасяваш

Обичаш ли ме всеки път когато те излъжа

А после ти крещя ,че с нищо не съм ти длъжен

Обичаш ли ме когато те правя по-нещастна

Обичаш ме нали ?Това е най-ужасното!

такива като теб ме карат да се разждам

отново и отново,отново и отново,отново и отново

И все човек,не камък.

И ето ме,дойдох изпратен тук отново

Един единствен и един от многото

Да проверя кое се харчи повече

И да сравня силата на словото с тази на оловото